Цанко Лавренов

БИОГРАФИЯ

1896
Роден на 24 ноември в Пловдив, в семейството на Иван и Силвина Лавренови, с кръщелно име Александър - Стефан. Пето дете в семейството. Павликянско вероизповедание.
 
1907 /08 – 1916
Ученик във Френския колеж „Св. Августин”, Пловдив.
 Първи опити в изкуството.
 
1915
Печата карикатури в столичния периодичния печат („Художествена седмица” (1915–1917, 1928), „Панорама из целия свят” (1915), „Българан” (1916–1924) под псевдонима Лоран
 
1917
Завършва школата за запасни офицери в Княжево.
 
1918 – 1920
Работи със сестрите си в семейния магазин в Пловдив.
 
1921 – 1922
Посещава във Виена частното рисувално училище „Св. Ана” и няколко месеца Вечерен акт в Академията за приложни изкуства, след което заедно с други чужди студенти е принуден да прекъсне.
 
1922
Занимава се с тютюнопроизводство.
 
1923
Първо участие в изложбата на Дружеството на южнобългарските художници в Пловдив с 8 картини. Приет е за член на дружеството.
 
1924
Настоятел в Пловдив на издаваното от Гео Милев списание „Пламък”; Съосновател и активен член на Пловдивския дом на изкуствата и печата, с пръв председател Николай Райнов.
 
1925
Пътуванe, заедно с братовчедка си Павлина и баба им Силвина до Италия - Рим, Венеция, Флоренция, Асизи, Падуа, по случай „свещената година” на католическия свят. Участва в аудиенция при папа Пий IX .
 
1926
Първа изложба на групата „Бабаков – Дечев – Лавренов” в салона на Дружество „Майчина грижа” в Пловдив. Витко Бабаков, Даналил Дечев и Цанко Лавренов съвместно организират до 1929 година шест изложби в Пловдив, Чирпан и Пазарджик.
 
1927
В София се провежда първата обща художествена изложба на дружествата на художниците в България. Лавренов  участва в състава на Дружеството на южнобългарските художници с „Финал”, „Майска песен” и „Един живот”
Есента - участие в конкурс за юбилейни марки. Първа награда за проектите на тема „Св. Климент Охридски „ и „Отец Паисий”.
 
1928
Работи като художник -оформител в Държавната печатница, София.
 
1929
По повод Четвъртия конгрес на Археологическите дружества в България организира съвместно с Данаил Дечев и Нягул Станчев изложбата „Художествени старини, запазени из пловдивските семейства”, открита в Библиотеката в Пловдив. Публикува студия за нея в Годишника на Пловдивската библиотека и музей, 1928/ 29 г.
 
1930
Втора изложба на дружество ”Звено”.
IV ОХИ, 15 септември 1930 г., София (показва картината „Стария Пловдив, откупена от Министерството на народното просвещение).
 
1935 - 1936
Пътешествие из Гърция – Света гора, Атон, Солун, Атина. Впечатленията оставят ярка следа в творчеството му.
 
1936
Участва заедно с Пенчо Георгиев, Васил Захариев, Веселин Стайков, Преслав Кършовски и Никола Златев във Втората международната изложба на гравюрата на дърво във Варшава. Излага творбата „Света гора”.
 
1937
Участва в изложението в Париж с картини със сюжети от Света гора. Отличен е с бронзов медал.
 
1938
Участва в XII-та ОХИ в София с Дружество „Родно изкуство”. Излага „Старият Пловдив”, „Цар Симеон пред Цариград”, „Пловдив” и „Света гора”.
 
1939
Съвместна изложба с Данаил Дечев в Дома на изкуствата и печата в Пловдив.
 
1941-1942
Участва в „Изложба на българските художници”, представена в Германия, Австрия и Унгария (заедно с група художници е поканен на откриването в Берлин).
 
1942
Заминава семейно в Македония. Пътува до Охрид, Битоля, Скопие, Прилеп и Велес.
 
1943
Първа награда от конкурса на Пловдивската община на тема „Куршум хан”.
 
1946
Две първи награди за юбилейни марки „Св. Иван Рилски”.
 
1951 – 1952
Работи като уредник в Градския музей на Софийския градски народен съвет, от който през 1952 г. се разделят като самостоятелни институции СГХГ и Музея за история на София.
 
1958
Съвместна изложба с Владимир Димитров-Майстора в Лиеж, Белгия.
 
1963
Удостоен със званието „народен художник”
 
1964
Орден „Кирил и Методий” I степен.
 
1964 – 1965
Самостоятелна изложба, пътуваща в Прага, Будапеща, Варшава, Западен Берлин. Посещава  Източен и Западен Берлин и Дрезден.
 
1966
Съвместна изложба с Дечко Узунов в Париж.
 
1967
Самостоятелна изложба в Москва, по повод месеца на българската култура.
 
1969
Лауреат на Димитровска награда.
Удостоен със званието Герой на социалистическия труд.
 
1970
Художник – сценограф на балета „Нестинарка” на Марин Големинов.
 
1976
Юбилейна изложба в Пловдив.
 
1978
Умира на 18 октомври в София.
 
Автор на монографиите за художниците Веселин Стайков – 1955 г., Елисавета Кнсулова – Вазова, съвместно с Бинка Вазова – 1956 г., Златю Бояджиев – 1958 г.; на мемоарната книга „По стръмната пътека” – 1968 г. и на голям брой студии и статии по въпроси, свързани с изкуството.