Златна книга

 

Златна книга

Из „Златна книга за гостите на чифлика на Цанко Лавренов”

 

Драги колега, какво да ти напиша, бе, кардаш, когато всичко на тоя свят избелява!

Но ... все пак, при все че и ний рано или късно ще избелеем, нека, казвам, да си спомняме за ония радости, които сме търсили там, където хората не ги виждат, не ги знаят, а... газят, мачкат с краката си и ги отминават с равнодушие...

За тия радости си спомняме... радостите в изкуството.

Данаил Дечев, 6.10.1923 г., Пловдив

 

Колкото по – живо, толкова – толкова по – нехудожествено.

Изкуството няма нищо общо с действителността.

Изкуството няма нужда от модели.

Два полюса: на единия стои живата действителност, а на другия – Изкуството.

Колкото по – далеч е художника от действителността, от формата на действителността – от „модела, - толкова по –близо е той до Изкуството.

Гео Милев, 16.XII.1923 г. Пловдив

 

 

Над всяко изкуство за мен стои по – високо човещината, идеята за общо благо и справедливост.

Борис Георгиев, 5-II-1928 г. Пловдив

 

Животът е къс ден. Радостта е кратка. Затова, виж слънцето.

Цанко, ти идеш от цвете на званите. Дай на хората венци от слънчеви лъчи.

Златю Бояджиев, 22.IV.1931 г. Пловдив

 

Старият Пловдив може да бъде опознат само чрез Цанко Лавренов – било когато лично ви развежда из града, било когато гледате картините му. Затова бих пожелал на художника – между многото хубави неща и това: да възкреси по своя оригинален начин , чрез своето вдъхновение, чрез своята любов към слънчевите багри Пловдив от епохата на Възраждането. И триста тома научни изследвания няма да ни покажат онова, което той може да ни покаже само с няколко свои картини.

Петър Динеков, 8 юний 1938 г./13 юли 1965 г. Пловдив