Цанко Лавренов


Сред имената, определящи облика на българската живопис от първата половина и средата на ХХ век, Цанко Лавренов има значимо присъствие. Творчеството му последователно отстоява разбирането на художника за националния облик на изкуството, затова в хомогенната си цялост – като идейна насоченост и пластически търсения, то пресъздава различни образи на родното. Няма българин, който да не познава картините „Стария Пловдив“, „Манастирът Хилендар“ или „Рилския манастир“. Творби като тези отдавна, още приживе на художника, са се превърнали в христоматийни образци, в образи, свързани с националната ни идентичност.

Цанко Лавренов е роден в Пловдив през 1896 г. Още по време на ученическите си години във Френския колеж в родния си град, знае, че ще се посвети на изкуството. Посещава между 1921 и 1922 година частното художествено училище „Света Анна“ във Виена, среща се с модерното европейско изкуство, впечатлява се от сецесиона и експресионизма. Не успява да получи мечтаното академично образование, но с още по-голяма убеденост се отдава на художническото поприще. След завръщането си в Пловдив развива активна творческа и обществена дейност, свързана с изложбите на Дружеството на Южнобългарските художници. Един от върховете в творчеството му е големия живописен цикъл, създаден след пътуванията му до Света Гора през 1935-1936 година.

  • За Фондацията


  • Фондация „Цанко Лавренов” е създадена през 2000 г. в София от Силва Лавренова и Лаврен Петров. Основната цел на фондацията е да опазва, съхранява и експонира творчеството на своя патрон - известния български художник Цанко Лавренов, да организира изложби в страната и чужбина и да организира, насърчава и реализира проекти в областта на културата.

Събития